Студенти на ТУ-Варна, разказват за стажовете си в Европа по пограма „Еразъм +”

Ивета Петрова е бакалавър четвъртокурсник от специалност „Телекомуникации и мобилни технологии”, а Николай Михалев – магистър втори семестър от специалност „Компютърни мрежи и комуникации”. Общото между двамата е, че са имали желанието и са отговаряли на условията да се включат по време на обучението си в нашия университет, в университетски учебни мобилности с цел обучение и стажове в избраните от тях европейски страни. Изборът им по европейската мобилна програма „Еразъм +” се е спрял на елитните университети „Политекнико ди Картахена” в Испания (за Ивета), и на „Политехника Вроцлавска” в Полша (за Николай).

Изпълнени с незабравими спомени от престоя си в Картахена и Вроцлав, усвоили нови знания, те разказват с увлечение за шанса да се възползват от студентската мобилна програма.Ю

Ивета Петрова: За да взема решение да се включа по „Еразъм +”, бях мотивирана от приятели, стажували по програмата. Попълних в нашия Международен отдел формуляр за кандидатстване, имах нужния успех от последните години – над 4.50, имах и изискваното езиково ниво за владеене на английски език. Бях проучила в кои чужди университети какви подходящи за мен специалности се предлагат и кандидатствах за университети в Германия, Холандия, Полша, Испания. Първи ми отговориха от университета в Картахена и изпратих данните си до неговата администрация.

Отговорът оттам беше положителен, и потеглих за Испания с предоставени чрез Международния ни отдел 720 евро за стаж на месец, определени от Министерството на образованието, и 520 евро по „Еразъм +”. Бездруго, ако не бях направила този избор, след трети курс трябваше да изпълня задължителен 4-месечен стаж в българска фирма.

Картахена се оказа забележителен неголям град, пристанище на Средиземно море, с много исторически паметници още от времето на Римската империя – амфитеатър с арена за борба с бикове, военно укрепление, археологически музей, национален музей за подводна археология и пр. Живях в общежитие в стая с германка, французойка, румънка, с които общувахме на английски. Разбрахме, обаче, че на частна квартира е значително по-евтино и с момичетата се преместихме в къща на пет минути от университета. По свое желание записах курс по испански език и успях да постигна прилично базово ниво.

Колкото до обучението, трябва да призная, че никак не беше лесно. Предметите и материалът са сходни с нашите, но е някак по-организирано. Много от учебните информации са във вид на онлайн лекции и лабораторни упражнения и студентът си ги принтира, упражнява се. Трябва да си направиш регистрация с потребителско име и парола на сайта им, където влизаш в нещо като виртуална класна стая и узнаваш необходимото. Изпитите обаче се вземат трудно, защото оценяването на знанията е строго. Не ти се правят компромиси, че се обучаваш по студентска мобилност. Лекциите са от цял час и само с 5 минути почивка. А лабораторните упражнения са на 2 кръгли часа. Преподавателите бяха изключително отзивчиви. Колегите испански студенти ми споделяха, че е почти невъзможно да се дипломират за 4 години. Остават в университета още за година-две до вземане на бакалавърската степен. Въпреки че стажът в „Политекнико ди Картахена” може да бъде до една година, по леко е да се кандидатства само за стаж от 3 месеца. Аз специално започнах с тримесечен стаж, но впоследствие продължих с обучение за още 6 месеца. Като се завърнеш у нас, представяш нужните документи, че си завършил успешно програмата, за да ти се доплатят 20 процента от сумата.

Разбира се, не всичко в Картахена беше само стажуване и обучение. За студентите по „Еразъм +”, които не са от Испания, местните колеги организират различни инициативи – пътувания до различни градове в страната: Барселона, Мадрид, Валенсия, провеждат се различни партита. На националната международна вечер всеки приготви типични ястия от националната си кухня. Естествено, аз разточих баница, сготвих мусака и направих бисквитена торта с изобразено българското знаме от бял шоколад, зелена и червена боя. Всички испанци, с които се запознах, изразяваха голямо уважение към страната ми.

Николай Михалев: Отговарях на условията за успех и имах нужния сертификат В-2 за ползване на английски език. Но за да си проверя нивото в момента, по свое желание се явих на изпит в Департамента по езиково обучение на университета и го взех успешно. Кандидатствах за няколко европейски университета, като желанието ми беше за Германия, но първо ми отговориха от Полша от „Политехника Вроцлавска” и пуснах документите си за този университет. Градът се оказа забележителен с историята си, с културата, с архитектурните паметници, а хората му – с изключително доброто си отношение към нас, българите. Всъщност, аз на два пъти бях по „Еразъм +” във Вроцлав – веднъж като бакалавър четвърти курс и вторият път – като магистър. Това е регламентирана възможност.

За университета „Политехника Вроцлавска” може би е достатъчно да кажа, че там се обучават 35 000 студента. Преподавателите са изключително подготвени, с нестандартно мислене и широк поглед върху материята за обучение. Университетът осъществява много добра работа по проекти, всички лаборатории са основно обновени. Известен е в Полша с най-многото си на брой иновации и се различава по концепция от нашия във Варна. Но с приятеля ми от същия курс и същата специалност Иван Петров, с когото бяхме заедно като бакалаври, нямахме проблеми с усвояването на материала, защото разполагахме с добра база знания от нашия университет.

Преподаваните предмети в „Политехника Вроцлавска” и в ТУ-Варна се препокриват до голяма степен, но има и различни, които във Варна не бях изучавал, като за бизнес информационните системи, като за невронните мрежи. Има и предмети като за мултимедийните системи, при които се работи с различен софтуер.

За втората си мобилност, вече като магистър, отново избрах университета във Вроцлав, което говори достатъчно, че там има какво да се научи. Завързах много приятелства със студенти от Германия, Португалия, Турция. Неотдавна полският ми приятел Томек ми гостува във Варна, който прояви голям интерес към старата ни култура. Посетихме и парк-музея „Владислав Варненчик”, свързан с походите на полско-унгарския крал Владислав Трети Ягело при битките на обединени славянски армии срещу османските нашественици. На Томек направи впечатление и запазеното качество на храните ни, съхранената традиция на пазарите ни като Колхозния, като този при улица „Чаталджа”. Аз самия гостувах по Великден на вроцлавските си приятели.

И при двете си мобилности във Вроцлав посещавах на два пъти курсове по полски език и бих казал, че го усвоих доста добре. Това ми даде възможност да участвам по-плътно в студентския живот на университета. Нали от години съм член на Студентския съвет в ТУ-Варна, присъединих се и към инициативите на Студентски съвет на Вроцлавския университет.

На традиционната „Вечер на културите” се запознах и с български студенти от София и Пловдив, също участващи по „Еразъм +”. С момиче от Пловдив, ходихме по вроцлавски училища в часовете им по история, по география, да представяме културните забележителности на България, традициите обичаите. Имаше голям интерес от децата, някои от които бяха идвали на морска почивка у нас и имаха добри спомени. Веднъж дори предварително бяхме направили за тях нашенски мекици, като купихме българско сирене от пазара и конфитюр. Децата, както и преподавателите им, с удоволствие си хапнаха. С колегите по програмата от Сърбия, Гърция, Турция, Македония организирахме балканско парти, със съответните ястия и музика. От своя страна полските колеги ни запознаваха с полската култура, музика, ястия. Така се научих да правя техните пироги.

„Еразъм +” е една чудесна възможност за нови учебни и културни възприятия, за ценни приятелства. Пожелавам убедено програмата на колегите си от нашия университет.