Нови хоризонти пред изследователите от ТУ-Варна

На 08.08.2019 год. в Икономически университет – Варна бе представена общата рамка на европейската програма „Хоризонт Европа", която е основен инструмент за финансиране на науката и образованието в ЕС през периода 2021-2027 година. Срещата премина под надслов "Резултати от представянето на България в програма „Хоризонт 2020". Лектор бе доц. д-р Евгени Евгениев, който отговаря за сектор „Наука“ в Постоянното представителство на Република България към Европейски съюз. ТУ-Варна бе представен от проф. д-р инж. Венцислав Вълчев, Ректор на ТУ-Варна, доц. д-р инж. Галина Илиева, Директор на Научноизследователски институт (НИИ) и доц. д-р инж. Валентин Гюров – Ръководител катедра „ЕСЕО“ и Ръководител на сектор по научно направление „Енергетика“ към НИИ, ТУ-Варна.

От анализа на дейностите по програма „Хоризонт 2020“ стана ясно, че програмата е допринесла за създаването на хиляди нови работни места в България, за генериране на стабилен икономически и научен растеж, за решаване на значителни научни и обществени предизвикателства, както и за подобряването живота на хората и развитието на науката.

Доц. Евгениев подчерта че в бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г. се предвиждат 100 милиарда евро за новата програма „Хоризонт Европа“, която ще надгради „Хоризонт 2020“.

„Хоризонт Европа“ ще продължи да бъде двигател на научни постижения чрез Европейския научноизследователски съвет и стипендиите и обмена по програмата „Мария Склодовска-Кюри“, като с нея ще бъдат въведени и нови характеристики. Програмата „Хоризонт Европа“ цели и укрепване на научната и технологичната база, насърчаване на конкурентоспособността, осъществяване на стратегическите приоритети на политиката на ЕС, справяне с глобалните предизвикателства, включително целите за устойчиво развитие.

Доц. Евгениев поясни, че еволюцията на „Хоризонт Европа“ спрямо „Хоризонт 2020“ е отразена в усъвършенстваната структура с три стълба:

Стълб 1 „Отворена наука“ - високи постижения в научната област и висококачествени знания, за да може научната база на ЕС да се укрепва чрез Европейския научноизследователски съвет, действията „Мария Склодовска-Кюри“ и научноизследователските инфраструктури. Тук движеща сила отново ще бъдат изследователите.

Стълб 2 „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на промишлеността“ - ще подкрепя конкурентоспособността на промишлеността, като ще бъдат обособени пет клъстера - „Здравеопазване“, „Приобщаващо и сигурно общество“, „Цифрова сфера и промишленост“, „Климат, енергия и мобилност“ и „Храни и природни ресурси“.

Стълб 3 „Отворени иновации“ – насочен към иновации и разработки с висок потенциал.

В хода на последвалата дискусия се откроиха следните важни аспекти, върху които да се насочат усилията:

- механизми за повишаване на конкурентоспособността;

- изясняване на съществуващи партньорства между наука и бизнес в България и установяване на обратна връзка за бъдещи перспективи за участие в партньорства в периода 2021-2027г.;

- уточнения относно процесите на стратегическо планиране и успешно финансиране на проектни предложения;

- възможности и механизми, които да се използват в Брюксел за по-добро позициониране на българските научни организации и университети и други.

В подкрепа на българските изследователи и тяхното участие с проектни предложения в програмите на ЕС, безценна помощ оказват и т.нар. Национална контактна мрежа, в която се включват 66 контактни лица http://horizon2020.mon.bg/?go=page&pageId=23, Българска асоциация на консултантите по европейски проекти https://www.bakep.org/, мрежата, базирана в Брюксел, подпомагаща регионите да развиват своите т.нар. „иновационни екосистеми“ и да подобряват капацитета за научни изследвания и иновации https://www.errin.eu/, както и българските представители в Европейски институт за иновации и технологии (EIT).